Изберете страница

Трудно заспиване при деца над 2 години – разговор с психолога Теодорора Пампулова

мар. 11, 2022 | Блог

Етикети:

Теодора Пампулова е детски психолог.

В частната си практика работи с деца до 18-годишна възраст. В момента е координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив, педагогически съветник, супервайзър на специалисти, докторант към ПУ “Паисий Хилендарски” и лектор.

Автор е на 2 книги – “Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща” и “Детската градина – щастливо място”. Създател е на платфорамата “Детето днес”.

В „Нани, нани, бебе“ работим с много деца и над 18 месеца и често основният проблем при тях са трудни и дълги приспивания. Работим много по режима, навиците на детето, по това денят и бодърстването да бъдат организирани по най-оптимален начин за детето. Работата върху съня на тази възраст обаче има специфики, свързани с психологическото израстване на детето. Щастливи сме, че Теодора се съгласи да поговорим на тази важна тема с нас.

🟡 Теодора, родителите на деца над 2г. изключително често ни търсят със затруднения с вечерното приспиване. Децата отказват да заспиват или търсят различни предлози да удължат приспиването. Има ли психологически предпоставки за подобно поведение на тази възраст? Какви са те?

Малките деца не могат да боравят с времето – те не знаят колко са 5 минути, или кога часовникът ще покаже 21:00ч. Те не могат да правят и причинно-следствени връзки от типа на “Трябва да си лягаш, защото утре си на ясла.” За тях раздялата изглежда вечна – сънят е раздяла с възрастните, със света. Изпитват различни страхове – от тъмното, от чудовища, от динозаври, от изоставяне. Често изпитват и искрено любопитство – какво правят и говорят възрастните, имат нужда да са с родителя, който виждат по-рядко през деня и др. 

🟡 Според Вас има ли момент, в който това трябва да се изтърпи, да се изчака или винаги можем да работим върху това? 

Ако детето се противи или показва силна съпротива е необходимо да бъдем изобретателни и креативни – можем да използваме играта, да въведем състезателен елемент, да измислим специални мисии, които детето да изпълнява преди сън и т.н.. Активната работа върху изграждането на навиците за сън не бива да предизвиква напрежение, нито у възрастните, нито у детето. Ако нещата не се получават, причините може да са две: родителите не са достатъчно постоянни или не се избирали подходяща за детето и семейството стратегия.

🟡 Доколко нашето поведение и реакции спрямо тези на детето оказват влияние за поведението му, в частност съня му? Какво се изисква от нас като родители, за да бъдем наспано семейство?

Детето вижда света през очи на своите родители. Нека предположим, че то е отглеждано от тревожна и неспокойна майка. Тя често казва “Внимавай!”, “Не пипай!” или “Не можеш сам!”. Тази майка ще представи света на точно това дете като неспокойно и опасно място, място в което малчуганът трябва да внимава, да не е активен и спонтанен. Как се заспива на такова място? Не е ли добра идея непрекъснато да си нащрек? Да наблюдаваш? 

Децата са много сензитивни – дори и да не им казваме, че сме тревожни, или гневни, или щастливи – те вече го знаят. Не разбират каква е причината, но четат тялото и жестовете ни, улавят енергията ни. Ако имаме дете, което е прекалено активно, страхливо или пък неспокойно е важно да се запитаме: “Кой друг в семейството е такъв?”

🟡 Каква е правилната реакция, ако детето не плаче и видимо не протестира, но многократно иска едни и същи неща – пита за гърне, вода, прегръдка по 10 пъти? Какво можем да направим, за да помогнем на детето да преодолее този навик?

Много съвремени деца няма любима играчка. Доналд Уиникът я нарича “преходен обект”. Това обикновено е меко одеало или плюшено животинче, което детето много обича и носи навсякъде. Често тази играчка служи за утеха, за смелост. Детето може да й се кара или да я хвърля, да я “храни” или разхожда т.е. с нея то се държи като с приятел. Често специалистите, които работят с деца, препоръчват родителите да въведат преходен обект, за да подпомогнат спокойното заспиване. Така например на детето може да бъде поверена важната задача да сложи Мечо да спи, а не то самото да си ляга.

Друга важна задача на възрастните е да осигуряват т.нар. тихи моменти, за да може детето да се научи да почива – четене на книжка, гушкане, масаж и т.н. Чрез тях то може да усети какво означава тялото да се отпуска, а това е в основата на заспиването.

🟡 Ако пък детето се тръшка и изобщо отказва да ляга?

Много често родителите получават от детските психолози задача да водят дневници, за да проследят дали има определен модел на поведение, който детето следва преди сън – то се тръшка, защото преди това е гледало детско дълъг период от време /нервната система е претоварена/; казва че се страхува от чудовище, което живее зад пердето и т.н. Така възрастните могат да проследя на какво се дължат тръшкането и отказа на малчугана да си ляга и да предприемат нужните действия.

🟡 Как е правилно да постъпим, когато детето не плаче, но постоянно излиза от леглото и идва при родителите във всекидневната и казва, че не иска да спи?

Специалистите, работещи с деца насочват родителите към това да бъдат търпеливи и последователни и да връщат детето в леглото му. Както казахме малките деца свързват заспиването с раздялата с родителите, а тя е свързана с появата на тревожност. Често децата имат нуждата да се уверят със сетивата си, че родителите са там – да видят, че мама и тате са в съседната стая, да чуят гласовете им, да ги усетят с телата си и т.н. Можем да се възхитим на креативността им – често измислят различни причини, на последователността им – проверяват всеки ден, на смелостта им – извървяват пътя от леглото до другата стая съвсем сами и т.н.

🟡 Правилно ли е тати и мама едновременно да приспиват детето, ако то моли и двамата да са в стаята?

Често с по-малките деца може да се сключи добра сделка! Родителите могат да предложат не повече от два /подходящи за тях/  варианта и детето да направи избор: “Избери аз и Мечо ли да останем с теб или искаш тати да ти прочете книжка?” или “Искаш ли тази вечер ти да приспиш тате?” /ако таткото е уморен и има нужда от почивка/. Разбира се, че може и двамата родители да сложат детето да спи, но това може да е в основата на привичка, която след време да бъде премахната по-трудно.

🟡 Защо понякога децата реагират и се успокояват едва когато родителят се скара или повиши тон?

Възрастните имат различни граници. Децата знаят това! Те са ги проучили много отдавна. Често самите възрастни се отнасят не достатъчно сериозно към посланията, които искат да изпратят – подвикват от другата стая, не гледат детето, когато му говорят, правят и друго в момента. Когато от малкото дете се изисква да свърши нещо е необходимо да приклекнем, да привлечем погледа му и тогава да предадем посланието си. 

Често родителите бъркат възпитанието с повишаването на тон и дисциплината със сила. Децата на тези родители обикновено приемат, че родителят е категоричен едва когато започне да се кара. Обикновено тези родители са непоследователни и у детето живее надеждата за още малко време – за игра, да бъдем заедно, за филмче…

Добра идея е да се предложи състезание и съревнование, в което детето да спечели – кой пръв ще си измие зъбите, кой пръв ще се завие и др.

🟡 В какви ситуации би било полезно родителите да направят допълнителна консултация с детски психолог, за да подобрят приспиванията?

Обикновено родителите търсят детски психолог когато трудното приспиване и некачествения сън влошават ежедневието на детето и атмосферата в семейството – детето постоянно плаче, не се храни както обикновено, прилепчиво и неспокойно е, проявява симптоми като главоболие, болки в корема, заеква и др. С малките деца терапевтично се работи чрез родителите – т.е. необходимо е терапевтът да се потърси причините във възпитателните модели, в режима, в партньорските взаимоотношения.

Можете да намерите Теодора Пампулова тук:

https://detetodnes.bg/

https://www.facebook.com/Detetodnes

https://www.facebook.com/pampulova

Сподели с приятел: