Изберете страница

От споделено спане към собствено легло

ное. 30, 2022 | Блог

  Aвтор: Яна Маджева

 

Когато нашето мило потомство е прекарало вече не малък период от време в леглото ни – независимо дали месеци, година, 2 или 3, е трудно понякога да си представим, че друг сценарий е възможен. Затова е важно да си дадем време първо за това – да си позволим да пренапишем нашата приказка в собствената си фантазия. Когато си представяме промените, които желаем – да ги изживяваме и да очертаваме детайлите им първо в мисли, после и с действия, сме по-подготвени за тяхната реализация впоследствие. Искаме да ви подкрепим в тази посока, обръщайки внимание на някои въпроси, които често вълнуват родителите, когато искат да си върнат личното пространство за сън и да помогнат на детето да се сдобие със собствено такова.

Кога да преминем от споделено спане към отделно креватче?

Според световните препоръки за безопасен сън (конкретно на Американската асоциация по педиатрия) детето трябва да спи в собствено креватче още от първия ден. Невинаги обаче това се оказва реалистично и по една или друга причина много семейства практикуват споделено спане.

С други думи, никога не е рано да се предприеме такава промяна. Бебето никога не е прекалено малко, за да спи в собствено легло.

При малко по-големите деца (след 1г.-1г.6м.) преместването в свое лично пространство за сън дори подхранва нуждата и разбирането на детето за неговото място в света и може да е особено полезно, за да формира все по-ясно своя Аз-образ и личност. От психологична гледна точка, ако детето до към 2,5-3-годишна възраст продължава да споделя легло с родителите, това може да се отрази дори задържащо в неговото по-нататъшно социално и психологично развитие и е добре да се предприеме промяна в подходящ момент. Независимо кога пристъпвате към подобно решение, важно е да се отчете цялостно ситуацията, за да се случи преходът по-безпроблемно.

Ако очакваме следващо бебче в семейството и по тази причина искаме да отделим по-голямото дете, е важно това да се случи достатъчно по-рано – поне 3 месеца преди раждането. Иначе рискуваме по-голямото дете да се почувства изместено и отхвърлено, а освен това е възможно да му се струпат и повече значими промени накуп, което да доведе до повишен стрес и по-трудна адаптация.

Защо го искаме?

Нека първо си дадем време да изследваме нашата мотивация. Да си дадем сметка желанието да преместим детето дали е свързано с личен, съзнателен наш избор и потребност или е продиктувано от външен натиск и чужди убеждения или примери. Всяка семейна ситуация е уникална, породена от редица лични нужди, възможности и възгледи. Това, което изглежда добро за едно семейство, може да не е приложимо в дадения момент за нашето. Добре е да се замислим дали наистина сега е моментът – готови ли сме ние самите за такава промяна. Ако възрастта на детето вече налага то да се отдели, но ние не се чувстваме готови, нека бъдем честни със себе си и се запитаме защо. Какво ни носи този споделен сън? Компенсира ли други наши отношения и/или нужди? Колкото по-уверени сме в нашето решение за промяна, толкова по-лесно ще успеем да преведем и детето през нея.

Какво всъщност ни предстои?

Нека си дадем ясна представа за настоящата ситуация и пътя, който трябва да се измине:

Да помислим къде ще е креватчето и какво да е то?

  • Ако детето е до 6-месечна възраст (според някои световни препоръки и до 1 годинка), е препоръчително да има все още родител в стаята за сън. Ако е по-голямо, според неговата чувствителност и темперамент можем да преценим дали да направим промяната по-рязка – директно в комплект с отделна стая или ще действаме по-плавно – премествайки го първо на отделно легло в спалнята.
  • Ако детето е вече поотраснало, може да заменим кошарката с по-голямо легло с предпазна преграда. Това би подсилило посланието ни за порастване, че мъничето вече е достатъчно голямо, за да може да разполага с легло като на големите. Много е индивидуално, но е добре бебешкото креватче да не се задържа след 2.5-3-годишна възраст. Съществува риск то несъзнателно да привързва детето към Аз-образа на малкото бебче и да поддържа съответно такова поведение. Подменяйки кошарката, е важно да отчетем готовността на детето за по-голямата свобода, която му носи възможността да слиза по всяко време само‘ от леглото и да преценим дали това няма да е проблем при заспиването.

Как ще приспиваме детето в неговото легло?

Ако детето вече е формирало асоциации за сън, свързани с наше присъствие и участие – като например гушкане или кърмене и особено, ако очаква същото и при множество нощни будения, тогава е добре първо да поработим по навиците за заспиване. В противен случай е вероятно да се озовем в ситуация на сложни и драматични приспивания, приключващи в крайна сметка пак в нашето легло.

Понякога сме с илюзорно очакване, че премествайки детето, нощните му будения ще намалеят, защото си мислим, че му пречим да спи добре и се буди заради нас, когато е в леглото ни.  Реално това много рядко се случва – когато детето е изключително чувствително към шум и движение. Премествайки го, обикновено то продължава да се буди нощем по обичайния начин заради успокоението, което е свикнало да му даваме, за да дозаспи. Някои деца дори започват да се будят по-често, защото всъщност са свикнали да ни усещат до себе си, а в креватчето това не се случва и този факт ги прави по-тревожни и трудно заспиващи.

За да преместим детето, не е задължително то да заспива напълно самостоятелно, но да намалим помощта, която му оказваме поне до степен да може да го приспиваме така и в креватчето, включително нощем.

 

Подготовка и помощници

За да помогнем на детето да се адаптира към промените, е важно да го подготвим за тях. Ето някои важни неща, които може да включите:

Запознаване с леглото:

  • Дори детето да е много малко, дайте му време да опознае новото си легло – разглеждайте го заедно, разказвайте му как скоро това ще е неговото лично царство за сън. Поставяйте го вътре, нека полежи там, докато вие сте с него или го поканете само‘ да легне, ако е по-голямо. Правете това често в дните преди промяната, за да свикне по-лесно с нея.
  • Помогнете на детето да изгради позитивно отношение към новото креватче – нека прекарва приятно време там в моментите за тихи занимания. За да не го асоциира с раздяла от вас, бъдете край него – може да му четете, разказвате, пеете или по друг начин да усеща, че сте заедно. Може да приспивате вътре любима играчка. Ако детето е по-мъничко, може да оставяте вътре своята нощница след сън, за да ухае на мама и новото място за спане.
  • Ако детето е по-голямо, направете го партньор в промяната. Може заедно да изберете новото креватче или да му поверите избора на чаршафите. Може да участва според възможностите си по безопасен начин в сглобяването на леглото. Вариант е да „украсите“ заедно леглото или пространството до него със стикери или картинки на любими герои.

Психологическа подготовка за по-големите (над 1-1,5г.):

  • Отделете време да разказвате на детето за предстоящата промяна – кога, как, защо ще се случи. Представете я като нещо позитивно и мотивиращо – например като награда за порастването.

  • Обмислете предварително новите правила за сън, ако са нужни такива и запознайте детето с тях. Например да не слиза от леглото, когато трябва да спинка или да ви повика, ако има нужда.
  • Ползвайте книжки или картинки по темата, за да онагледите как то ще спи в своето легло, а не вече във вашето. Може да разигравате и кратки сценки с играчки. Децата са по-спокойни, когато имат идея какво предстои.
  • Подсилете връзката между вас и детето с помощта на предмети и символи, които му подсказват, че дори разделени физически, пак сте заедно. Сложете например семейна снимка до неговото легло, еднакви пижами/гривнички за сън, изрязано сърчице от картон с 10 специални целувки от мама, което да остава при него по време на сън и др.

„Помощници“:

  • Играчка за сън (за деца над 6м., достатъчно двигателно координирани, за да е безопасно да спят с нея, най-безопасно е да има такава след 1г.) – въведете я още, докато споделяте едно легло, за да може детето да свикне с нея и да я приеме като компания за сън, когато го отделите. Повече за играчката за сън може да прочетете тук .
  • Добра рутина – преди да предприемете преместване на детето направете рутината преди сън още по-успокояваща и насищаща го с вашата близост. Включете повече гушкане, галене или друг начин на взаимност, който детето обича.
  • Повече близост денем – за да компенсирате отсъствието си от леглото му във времето за сън, подкрепете детето с вашето присъствие в деня му, особено в часовете преди заспиване.

Плавно или по-рязко да преминем от споделено спане към отделно легло?

Всеки родител, познавайки най-добре реактивността на детето си, е добре да съобрази с нея темпото на промяна.

При много чувствителните деца или при по-мъничките е вариант отначало да прикрепим креватчето плътно до нашето легло (със свалена решетка, ако това е бебешка кошарка). Така ще им помогнем по-лесно да свикнат с промяната, понеже тя не е драстична. Когато детето започне спокойно да спи в своето легло, може да вдигнем решетката, а после и да отделим леглото на някакво разстояние все още в същата стая. Като последна стъпка местим креватчето в детската стая, когато му дойде времето. Ако няма възможност да се прикрепи креватчето за нашето легло, е вариант и директно преместване в новото креватче, но това да се случи след наистина добра подготовка.

При малките, както и при по-чувствителните деца може да разделим преместването и на етапи – за дневен и за нощен сън. Ако детето е над 10 месеца или е по-спокойно и по принцип лесно адаптивно, може директно да го преместим в креватчето за всеки сън. Но ако ситуацията изисква да следваме по-плавни промени, е вариант да го местим първо за по-лесните му заспивания.

Ами ако не се получава лесно?

В някои случаи, колкото и да сме се постарали да осигурим добра подготовка, премествайки детето в креватчето му, се натъкваме на протест. Много е важно да запазим спокойствие и да сме последователни в подобна ситуация. Ако детето няма съпротива да остане в леглото, но по-трудно и прекалено дълго заспива там, може да му окажем малко повече помощ за първите приспивания, за да му помогнем да се отпусне по-лесно в различната обстановка. За да не затвърдим обаче дълготрайно  нежелани навици за заспиване, веднага след като то посвикне с промяната,нека постепенно да се върнем към предходния начин на приспиване.

По-неприятен е сценарият детето да започне да плаче и да настоява да го вземем обратно в нашето легло. Това е нормална реакция на отказ в търсене на досегашния комфорт. Важно е да й откликнем, да успокоим детето, което не означава на всяка цена и да удовлетворим желанието му за завръщане при нас.

Нека проследим какво поражда такова поведение и в зависимост от това да действаме – дали е поредна реакция на противопоставяне, характерна за т.нар. „бебешки пубертет“ (криза на втората година), дали е просто неуют от различното или подсказва някаква конкретна незадоволена нужда, например от близост или друго. Важно е освен да сме наблюдателни за това, което се случва, да можем да сме и гъвкави. Понякога е нужно да танцуваме с промяната – 2 крачки напред, една назад. Посланието, което даваме на детето е: „Виждам, че си разстроено от промяната и съм тук, за да ти помогна, да откликна и да те успокоя. Ще те гушна, ще ти попея. Заедно сме и нищо страшно не се случва, просто е малко по-различно. Ето, сега, когато си спокойно, отново ще те поставя в твоето креватче и оставам до теб, докато имаш нужда от това.“

Децата обичат рутината, чувстват се комфортно в обичайното и когато е нарушено, често имат нужда от време, докато се пренастроят на фона на различни преминаващи емоции. Когато спокойно им дадем това време, с подкрепа и разбиране, протестът бързо отминава. В наше лице те срещат стабилност и сигурност, на която могат да се опрат. Ако сме непостоянни и веднъж предприели отделяне, често после връщаме детето в нашето легло, може да го объркаме какво всъщност се очаква от него и сами да саботираме успеха на начинанието. Важно е и да преценим дали не сме действали прекалено рязко и при нужда да сменим подхода с по-плавен. Ако усещаме, че все пак ситуацията и моментът не са подходящи, винаги може да преустановим опита за отделяне и да преценим по-детайлно ситуацията следващия път. Но ако лесно се отказваме пореден път, може да се замислим дали не даваме на детето водеща роля за неща, които не би трябвало да зависят от него. Такава власт често може да го натоварва повече, отколкото да е в негова полза и е добре да възвърнем по-скоро баланса.

Какво ни е нужно, за да се случват нещата добре?

Независимо колко голямо е детето и кога предприемаме стъпки към отделянето му в собствено легло, винаги е полезно да имаме ясна представа за актуалната ситуация, от която тръгваме, за своите нужди и тези на детето. С конкретен план стъпка по стъпка и единност между родителите в решения и действия, са налице основните предпоставки нещата да се случат по най-добрия начин. Разбира се, ще е нужно доза търпение в зависимост от възрастта на детето, неговата чувствителност и темперамент. И не на последно място – да сме последователни. А ако все пак срещате затруднение, ние сме винаги насреща да помогнем.

Сподели с приятел: