От споделено спане към собствено легло

Когато нашето мило потомство е прекарало вече не малък период от време в леглото ни – независимо дали месеци, година, 2 или 3, е трудно понякога да си представим, че друг сценарий е възможен. Затова е важно да си дадем време първо за това – да си позволим да пренапишем нашата приказка в собствената си фантазия. Когато си представяме промените, които желаем – да ги изживяваме и да очертаваме детайлите им първо в мисли, после и с действия, сме по-подготвени за тяхната реализация впоследствие. Искаме да ви подкрепим в тази посока, обръщайки внимание на някои въпроси, които често вълнуват родителите, когато искат да си върнат личното пространство за сън и да помогнат на детето да се сдобие със собствено такова.

Кога да преминем от споделено спане към отделно креватче?

Според световните препоръки за безопасен сън (конкретно на Американската асоциация по педиатрия) детето трябва да спи в собствено креватче още от първия ден. Невинаги обаче това се оказва реалистично и по една или друга причина много семейства практикуват споделено спане.

С други думи, никога не е рано да се предприеме такава промяна. Бебето никога не е прекалено малко, за да спи в собствено легло.

При малко по-големите деца (след 1г.-1г.6м.) преместването в свое лично пространство за сън дори подхранва нуждата и разбирането на детето за неговото място в света и може да е особено полезно, за да формира все по-ясно своя Аз-образ и личност. От психологична гледна точка, ако детето до към 2,5-3-годишна възраст продължава да споделя легло с родителите, това може да се отрази дори задържащо в неговото по-нататъшно социално и психологично развитие и е добре да се предприеме промяна в подходящ момент. Независимо кога пристъпвате към подобно решение, важно е да се отчете цялостно ситуацията, за да се случи преходът по-безпроблемно.

Ако очакваме следващо бебче в семейството и по тази причина искаме да отделим по-голямото дете, е важно това да се случи достатъчно по-рано – поне 3 месеца преди раждането. Иначе рискуваме по-голямото дете да се почувства изместено и отхвърлено, а освен това е възможно да му се струпат и повече значими промени накуп, което да доведе до повишен стрес и по-трудна адаптация.

Защо го искаме?

Нека първо си дадем време да изследваме нашата мотивация. Да си дадем сметка желанието да преместим детето дали е свързано с личен, съзнателен наш избор и потребност или е продиктувано от външен натиск и чужди убеждения или примери. Всяка семейна ситуация е уникална, породена от редица лични нужди, възможности и възгледи. Това, което изглежда добро за едно семейство, може да не е приложимо в дадения момент за нашето. Добре е да се замислим дали наистина сега е моментът – готови ли сме ние самите за такава промяна. Ако възрастта на детето вече налага то да се отдели, но ние не се чувстваме готови, нека бъдем честни със себе си и се запитаме защо. Какво ни носи този споделен сън? Компенсира ли други наши отношения и/или нужди? Колкото по-уверени сме в нашето решение за промяна, толкова по-лесно ще успеем да преведем и детето през нея.

Какво всъщност ни предстои?

Нека си дадем ясна представа за настоящата ситуация и пътя, който трябва да се измине:

Подготовка и помощници

За да помогнем на детето да се адаптира към промените, е важно да го подготвим за тях. Ето някои важни неща, които може да включите:

Запознаване с леглото:

Психологическа подготовка за по-големите (над 1-1,5г.):

„Помощници“:

Плавно или по-рязко да преминем от споделено спане към отделно легло?

Всеки родител, познавайки най-добре реактивността на детето си, е добре да съобрази с нея темпото на промяна.

При много чувствителните деца или при по-мъничките е вариант отначало да прикрепим креватчето плътно до нашето легло (със свалена решетка, ако това е бебешка кошарка). Така ще им помогнем по-лесно да свикнат с промяната, понеже тя не е драстична. Когато детето започне спокойно да спи в своето легло, може да вдигнем решетката, а после и да отделим леглото на някакво разстояние все още в същата стая. Като последна стъпка местим креватчето в детската стая, когато му дойде времето. Ако няма възможност да се прикрепи креватчето за нашето легло, е вариант и директно преместване в новото креватче, но това да се случи след наистина добра подготовка.

При малките, както и при по-чувствителните деца може да разделим преместването и на етапи – за дневен и за нощен сън. Ако детето е над 10 месеца или е по-спокойно и по принцип лесно адаптивно, може директно да го преместим в креватчето за всеки сън. Но ако ситуацията изисква да следваме по-плавни промени, е вариант да го местим първо за по-лесните му заспивания.

Ами ако не се получава лесно?

В някои случаи, колкото и да сме се постарали да осигурим добра подготовка, премествайки детето в креватчето му, се натъкваме на протест. Много е важно да запазим спокойствие и да сме последователни в подобна ситуация. Ако детето няма съпротива да остане в леглото, но по-трудно и прекалено дълго заспива там, може да му окажем малко повече помощ за първите приспивания, за да му помогнем да се отпусне по-лесно в различната обстановка. За да не затвърдим обаче дълготрайно  нежелани навици за заспиване, веднага след като то посвикне с промяната,нека постепенно да се върнем към предходния начин на приспиване.

По-неприятен е сценарият детето да започне да плаче и да настоява да го вземем обратно в нашето легло. Това е нормална реакция на отказ в търсене на досегашния комфорт. Важно е да й откликнем, да успокоим детето, което не означава на всяка цена и да удовлетворим желанието му за завръщане при нас.

Нека проследим какво поражда такова поведение и в зависимост от това да действаме – дали е поредна реакция на противопоставяне, характерна за т.нар. „бебешки пубертет“ (криза на втората година), дали е просто неуют от различното или подсказва някаква конкретна незадоволена нужда, например от близост или друго. Важно е освен да сме наблюдателни за това, което се случва, да можем да сме и гъвкави. Понякога е нужно да танцуваме с промяната – 2 крачки напред, една назад. Посланието, което даваме на детето е: “Виждам, че си разстроено от промяната и съм тук, за да ти помогна, да откликна и да те успокоя. Ще те гушна, ще ти попея. Заедно сме и нищо страшно не се случва, просто е малко по-различно. Ето, сега, когато си спокойно, отново ще те поставя в твоето креватче и оставам до теб, докато имаш нужда от това.”

Децата обичат рутината, чувстват се комфортно в обичайното и когато е нарушено, често имат нужда от време, докато се пренастроят на фона на различни преминаващи емоции. Когато спокойно им дадем това време, с подкрепа и разбиране, протестът бързо отминава. В наше лице те срещат стабилност и сигурност, на която могат да се опрат. Ако сме непостоянни и веднъж предприели отделяне, често после връщаме детето в нашето легло, може да го объркаме какво всъщност се очаква от него и сами да саботираме успеха на начинанието. Важно е и да преценим дали не сме действали прекалено рязко и при нужда да сменим подхода с по-плавен. Ако усещаме, че все пак ситуацията и моментът не са подходящи, винаги може да преустановим опита за отделяне и да преценим по-детайлно ситуацията следващия път. Но ако лесно се отказваме пореден път, може да се замислим дали не даваме на детето водеща роля за неща, които не би трябвало да зависят от него. Такава власт често може да го натоварва повече, отколкото да е в негова полза и е добре да възвърнем по-скоро баланса.

Какво ни е нужно, за да се случват нещата добре?

Независимо колко голямо е детето и кога предприемаме стъпки към отделянето му в собствено легло, винаги е полезно да имаме ясна представа за актуалната ситуация, от която тръгваме, за своите нужди и тези на детето. С конкретен план стъпка по стъпка и единност между родителите в решения и действия, са налице основните предпоставки нещата да се случат по най-добрия начин. Разбира се, ще е нужно доза търпение в зависимост от възрастта на детето, неговата чувствителност и темперамент. И не на последно място – да сме последователни. А ако все пак срещате затруднение, ние сме винаги насреща да помогнем.